Имам една мечта“  (на английски: I Have a Dream) е

 „ Имам една фантазия “  (на британски: I Have a Dream) е 17-минутна тирада на Мартин Лутър Кинг, произнесена на 28 август 1963 година, в която той приканва към международен мир и ценене на правата на хората от всички раси, религии и страни. Кинг я произнася на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди жители. В днешните времена на войнстваща назадничавост е добре да си напомним извадки от нея.

Мартин (Мартър - от англ. „ страдалец ”) Лутър Кинг е погубен на 4 април, 1968 година

…Преди 100 години, един популярен американец, под чиято сянка ние алегорично стоим през днешния ден, подписа Прокламацията за избавление (Ейбрахам Линкълн). Този значим декрет се явява като ослепителен лъч на вяра за милионите негри плебеи, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна неправда. Той пристигна като насладата при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им.

Но 100 години по-късно негрите към момента не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е към момента сакат от веригите на расовото разделяне и оковите на дискриминирането. Сто години по-късно негрите не престават да живеят на уединен остров на беднотия посред голям океан на материално благоденствие. Сто години по-късно негрите към момента мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в заточение в личната си страна....

Очевидно е през днешния ден, че Америка не е изпълнила обещанието за погашение на тази лавица, що се отнася до нейните чернокожи жители. Вместо да уважи този заветен дълг, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата „ без покритие “.
Но ние отхвърляме да повярваме, че банката на правдивост е банкрутирала. Отказваме да повярваме, че няма задоволително средства в огромните хазни на опциите в тази страна. И по този начин ние сме пристигнали да осребрим този чек - чек, който ще ни даде благосъстоянията на свободата и сигурността на справедливостта.

Сега е времето обещанията на демокрацията да станат действителност. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделяне и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата неправда и да я сложим на твърдата скала на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в действителност за всички Божии рожби.
Би било съдбовно за нацията да подценяваме спешността на актуалното състояние. Това горещо лято на заслужено неодобрение на негрите няма да отмине, до момента в който не пристигна съживяващата есен на независимост и тъждество. 1963-та не е краят, а началото. Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат потребността да изтърван парата и ще бъдат удовлетворени, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно събуждане, в случай че нацията продължава да прави това, което й пречи. Няма да има нито мир, нито успокоение в Америка, до момента в който не бъдат приети гражданските им права. Вихрите на негодуванието ще не престават да раздрусват основите на нашата нация, до момента в който светлият ден на справедливостта не изплува.
Но има още нещо, което би трябвало да кажа на моите хора, които стоят на горещия предел, водещ към палата на справедливостта: в процеса на продобиване на нашето същинско място, ние не би трябвало да правим противозаконни действия. 

...

Удивителният борбен дух, който е погълнал негърската общественост, не би трябвало да ни води към съмнение на всички бели. Понеже доста от нашите бели братя - за това потвърждавам тяхното наличие през днешния ден тук - са осъзнали, че тяхната орис е обвързвана с нашата орис. Те са осъзнали, че тяхната независимост е неразривно обвързвана с нашата орис. Ние не можем да продължаваме да вървим сами. И до момента в който вървим, ние би трябвало да си обещаем, че постоянно ще маршируваме напред. Не можем да се върнем обратно.…
Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви през днешния ден, другари мои, макар компликациите през днешния ден и на следващия ден, аз към момента имам една фантазия. Това е една фантазия, надълбоко вкоренена в американската фантазия.
Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее съгласно същинското значение на своето верую: „ Ние одобряваме тази истина за даденост: всички хора са основани равни “.

Мечтата ми е един ден на алените хълмове на Джорджия, синовете на някогашните плебеи и синовете на някогашните робовладелци да могат да седят дружно на масата на братството.

…
Имам една фантазия, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани съгласно цвета на кожата им, а съгласно техния темперамент.Имам една фантазия през днешния ден!
…Имам една фантазия, че един ден „ всяка котловина ще се издигне и всяка планина и рид ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места - поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки жанр ведно ще я види. “ (Исая 40:4,5, Библията)…
И това ще бъде денят, в който всички Божии рожби ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, блага земя на независимост, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската горделивост, от всеки планински скат дано свободата да звъни. И в случай че Америка ще бъде велика нация, това би трябвало да стане действителност.…
От всеки планински рид дано свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии рожби, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на остарелия негърски спиричуъл: „ Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-накрая ние сме свободни! “